Енциклопения на българския език

анцуг

[ˈant͡suɡ]

анцуг значение:

1. (облекло) Спортен комплект дрехи, състоящ се обикновено от долнище и горнище с дълъг ръкав, изработен от мека, еластична материя.
Ударение
а̀нцуг
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-цуг
Род
мъжки
Мн. число
анцузи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на анцуг

(облекло)
  • Купих си нов анцуг за фитнеса.
  • Вкъщи обичам да ходя по анцуг.

Антоними на анцуг

Как се пише анцуг

Грешни изписвания: анцунг, ханцуг, анцук
Думата се пише анцуг, без 'н' преди 'г'. Грешката 'анцунг' вероятно възниква по аналогия с думи като 'митинг' или 'лозунг', но в немския оригинал Anzug няма носовка накрая.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Anzug
Заемка от немската дума 'Anzug', която в оригинал означава 'костюм' (официално облекло). В българския език е настъпило изместване на значението (семантична промяна) и думата се използва изключително за 'Trainingsanzug' (спортен екип).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • марков анцуг
  • долнище на анцуг