Енциклопения на българския език

антураж

[ɐntuˈraʃ]

антураж значение:

1. (пряко) Съвкупност от хора, които постоянно придружават или заобикалят някого (обикновено високопоставена личност); свита.
2. (преносно) Околна среда, обстановка (по-рядко срещано значение).
Ударение
антура̀ж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-ту-раж
Род
мъжки
Мн. число
антуражи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на антураж

(пряко)
  • Певицата пристигна с целия си антураж от гримьори и охранители.
  • Царят беше неотлъчно следван от своя антураж.
(преносно)
  • Антуражът в ресторанта беше изискан.

Как се пише антураж

Грешни изписвания: антораж, антураш, антуръж
Думата се пише с у (от фр. ou) и завършва на ж. Проверка: антуражи.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:entourage
От френския глагол 'entourer' (заобикалям). Думата навлиза в българския език за обозначаване на кръга от хора около важна личност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • многоброен антураж
  • цял антураж