Енциклопения на българския език

антоним

[an'tɔnim]

антоним значение:

1. (лингвистика) Дума, която има противоположно значение на друга дума от същата част на речта.
Ударение
анто̀ним
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-то-ним
Род
мъжки
Мн. число
антоними
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на антоним

(лингвистика)
  • „Добър“ е антоним на „лош“.
  • В това упражнение трябва да откриете антонимите на подчертаните прилагателни.

Синоними на антоним

Антоними на антоним

Как се пише антоним

Грешни изписвания: антуним, антонйм
Думата се пише с о във втората сричка (антоним), въпреки че при изговор ударението пада върху следващата сричка и гласната може да се редуцира.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀντί + ὄνομα
Произлиза от старогръцките думи ἀντί (anti) – „против“ и ὄνομα (onoma) – „име“. Терминът е въведен в лингвистиката през 19 век по аналогия със „синоним“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • речник на антонимите
  • контекстов антоним
  • градиращи антоними