Енциклопения на българския език

античност

[ɐnˈtit͡ʃnost]

античност значение:

1. (история) Историческата епоха на древна Гърция и Рим; светът на древните класически народи.
2. (изкуство) Качеството на нещо да бъде старинно, древно или в класически стил.
Ударение
антѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-тич-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на античност

(история)
  • Късната античност е период на големи трансформации в Римската империя.
  • Музеят съхранява ценни експонати от античността.
(изкуство)
  • Сградата впечатлява със своята величествена античност.

Синоними на античност

Антоними на античност

Как се пише античност

Думата завършва на наставката '-ост', която винаги се пише с 'т' накрая.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:antiquitas
От латинското *antiquus* (древен, стар).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гръко-римска античност
  • късна античност