Енциклопения на българския език

антагонизъм

[antagoˈnizɐm]

антагонизъм значение:

1. (общо) Непримиримо противоречие, враждебност или борба между противоположни сили, идеи или интереси.
2. (биология/физиология) Противоположно действие на органи, мускули, лекарства или микроорганизми.
Ударение
антагонѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-та-го-ни-зъм
Род
мъжки
Мн. число
антагонизми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на антагонизъм

(общо)
  • Политическият антагонизъм между двете партии блокира работата на парламента.
  • Съществува класов антагонизъм в обществото.
(биология/физиология)
  • Антагонизъм между мускулите сгъвачи и разгъвачи.
  • Бактериален антагонизъм, при който един вид потиска развитието на друг.

Как се пише антагонизъм

Думата завършва на -изъм. Във втората сричка гласната е а (антагонизъм).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀνταγώνισμα (antagonisma)
От старогръцки *ἀνταγωνίζομαι* (боря се против), съставено от *ἀντι-* (против) и *ἀγών* (борба, състезание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • класов антагонизъм
  • социален антагонизъм
  • остър антагонизъм