Енциклопения на българския език

анотирам

[ɐnoˈtirɐm]

анотирам значение:

1. (пряко) Правя, пиша кратки обяснителни бележки (анотации) към текст, книга или статия.
2. (литература) Съставям кратко резюме на съдържанието на литературно или научно произведение.
Ударение
аноти'рам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
а-но-ти-рам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на анотирам

(пряко)
  • Библиотекарят анотира новопостъпилите заглавия в каталога.
  • Трябва да анотирам списъка с източници за дипломната работа.
(литература)
  • Издателството изисква от авторите сами да анотират ръкописите си.

Как се пише анотирам

Думата се пише с двойно н само в случаите на сродни форми в чуждия език, но в българския е утвърдена с едно н (за разлика от анотация, където в миналото е имало колебания, но днес също е с едно). Проверката за гласните се прави чрез справка с етимологията.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:annotare
Заета чрез немски (annotieren) или руски (аннотировать). Произлиза от латинското annotare (отбелязвам), образувано от ad- (към) и nota (знак, бележка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • анотирам книга
  • анотирам статия
  • анотирам библиография