Енциклопения на българския език

алиби

[ˈalibi]
Ударение
а́либи
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-ли-би
Род
среден
Мн. число
алибита
Докладвай грешка в описанието

Как се пише алиби

Грешни изписвания: алибе, алйби, алибй

Като чуждица от среден род, завършваща на гласна, образува множествено число с наставката -та (алибита).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:alibi
От латинското наречие 'alibi', означаващо 'другаде', 'на друго място'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • желязно алиби
  • фалшиво алиби
  • осигурявам си алиби