акредитиране

[ɐkrɛdiˈtirɐnɛ]

акредитиране значение:

1. (дипломация) Процес на официално назначаване и признаване на дипломатически представител в чужда държава.

2. (образование и администрация) Процедура, чрез която оторизиран орган оценява и признава официално, че дадена организация (например университет, болница) отговаря на определени стандарти за качество.

3. (журналистика) Издаване на пропуск или документ на журналист, който му дава право да присъства и да отразява конкретни събития.

Ударение: акредитѝране
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: а-кре-ди-ти-ра-не
Род: среден
Мн. число: акредитирания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на акредитиране

(дипломация)

Акредитирането на новия посланик премина по установения протокол.
Предстои процедура по акредитиране на чуждестранните делегати.

(образование и администрация)

Университетът получи акредитиране за срок от пет години.
Националната агенция за оценяване и акредитиране публикува новите критерии.

(журналистика)

Акредитирането на журналистите за пресконференцията започва в 10 часа.

Синоними на акредитиране

упълномощаване, назначаване, лицензиране, официално признаване, регистрация, допуск

Антоними на акредитиране

отзоваване

Как се пише акредитиране

Грешни изписвания: акридитиране, акредитирване, акредйтиране, акредитйране, акредитиръне

Думата се пише с е във втората сричка (акредитиране), следвайки оригиналния корен от латински credere (вярвам).

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:accréditer

Заемка от френския глагол accréditer, който произлиза от латинската фраза 'ad creditum' (да се довериш). В българския език навлиза като термин за официално признаване на правомощия.

Употреба

Чести словосъчетания:

институционално акредитиране
програмно акредитиране
процедура по акредитиране

акредитиране