акредитация
[ɐkrɛdiˈtat͡sijɐ]
акредитация значение:
1. (дипломация) Официално назначаване и признаване на пълномощията на дипломатически представител пред чуждо правителство или международна организация.
2. (образование/администрация) Процедура за официално признаване на съответствието на дейността на институция (университет, болница, лаборатория) с установени стандарти и критерии.
3. (медии) Право на достъп и отразяване на събития, дадено на журналисти от организаторите.
- Ударение
- акредита̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-кре-ди-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- акредитации
Примери за използване на акредитация
(дипломация)
- Посланикът получи своята акредитация в президентството.
(образование/администрация)
- Университетът премина успешно процедурата по програмна акредитация.
- Болницата очаква своята акредитация от министерството.
(медии)
- За да влезете в залата, ви е необходима журналистическа акредитация.
Синоними на акредитация
Как се пише акредитация
Думата се пише с е във втората сричка (от кредит, кредо) и завършва на -ия.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:accredere
От латинското *accredere* (доверявам се), преминало през френски *accréditation*. Свързано е с корена *credo* (вярвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- журналистическа акредитация
- институционална акредитация
- получавам акредитация
- отнемам акредитация
Популярни търсения и запитвания за акредитация
какво е акредитация, акредитация или акридитация, акредитация или акредитаци, акредитация или акредйтация, акредитация или акредитъция, акредитация или акредитацйя, акридитация или акредитаци, акридитация или акредйтация, акридитация или акредитъция, акридитация или акредитацйя, акредитаци или акредйтация, акредитаци или акредитъция, акредитаци или акредитацйя, акредйтация или акредитъция, акредйтация или акредитацйя, акредитъция или акредитацйя