Енциклопения на българския език

абдуктор

[abˈduktor]

абдуктор значение:

1. (Анатомия) Мускул, който извършва движение на крайник или друга част от тялото в посока настрани от средната (медианна) равнина на тялото.
Ударение
абду̀ктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
аб-дук-тор
Род
мъжки
Мн. число
абдуктори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абдуктор

(Анатомия)
  • Абдукторът на палеца позволява на пръста да се отдалечи от дланта.
  • Травмата е засегнала бедрения абдуктор.

Синоними на абдуктор

Антоними на абдуктор

Как се пише абдуктор

Грешни изписвания: абдоктор, абдоктур, абдуктур
Думата се изписва с 'у' в корена и завършва на наставката '-тор' за деятел/извършител.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:abductor
Заета от латинската дума *abductor* (който отвежда), производна на глагола *abducere* (отвеждам, дърпам настрани). Терминът навлиза в българския език чрез международната анатомична номенклатура.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бедрен абдуктор
  • абдуктор на палеца
  • мускул абдуктор