А
[a]
А значение:
1. (граматика) Съчинителен съюз, изразяващ противопоставяне или съпоставяне на две твърдения.
2. (граматика) Съюз за присъединяване на изречения или части от изречение (въпросителни или подбудителни).
3. (емоции) Междуметие за изразяване на учудване, досещане, възмущение или подканяне.
4. (азбука) Първата буква от българската азбука, гласна.
- Ударение
- а̀
- Част на речта
- съюз, частица, междуметие, съществително име
- Сричкоделение
- а
- Род
- среден
- Мн. число
- а-та (за буквата)
Примери за използване на А
(граматика)
- Аз чета, а той спи.
- Не е скъпо, а евтино.
(граматика)
- А ти ще дойдеш ли?
- А, сетих се!
(емоции)
- А! Това не го очаквах!
- А, ето го къде бил.
(азбука)
- Името му започва с главно А.
Антоними на А
Как се пише А
Пред съюза а винаги се пише запетая, когато свързва прости изречения в състава на сложното или еднородни части с противопоставяне.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*a
Наследник на праславянския съюз *а, който има съответствия в индоевропейските езици (напр. литовски o, гръцки α). Като буква произлиза от кирилското 'Азъ'.
Употреба
Фразеологизми:
- от А до Я
- не казвам нито а, нито бе