я
[ja]
я значение:
1. (граматика) Кратка винителна форма на личното местоимение за 3 л. ед.ч. женски род (тя).
2. (разговорно) Усилвателна частица за подкана, заповед или обръщане на внимание.
3. (граматика) Съчинителен разделителен съюз (обикновено повторен: я..., я...), изразяващ редуване или възможност.
4. (емоционално) Междуметие за изразяване на изненада, недоумение или възмущение.
- Ударение
- я̀
- Част на речта
- местоимение, частица, съюз, междуметие
- Сричкоделение
- я
- Род
- женски
- Мн. число
- тях (в мн.ч., но 'я' е само ед.ч.)
Примери за използване на я
(граматика)
- Видях я на улицата.
- Попитай я дали ще дойде.
(разговорно)
- Я ела тук веднага!
- Я виж какво става навън.
- Я дай малко хляб.
(граматика)
- Я дойде, я не дойде.
- Ще изкараме я сто лева, я не.
(емоционално)
- Я! Ти вече си тук?
- Я, колко си пораснал!
Как се пише я
Пише се с една буква 'я'. Когато е местоимение, се произнася без ударение (клитика), освен при логическо подчертаване. Когато е частица или междуметие, носи фразово ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѭ
Наследник на старобългарската винителна форма на личното местоимение за 3 л. ед.ч. женски род. Като частица и съюз има развита емоционално-подбудителна семантика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- я кажи
- я виж
- я да видим
Фразеологизми:
- я камилата, я камиларя