Лоза

Името Лоза е със старобългарски и славянски произход. Етимологията му идва директно от съществителното име „лоза“ (виненото растение).

То спада към традицията на именуване, свързана с флората и природата, подобно на имена като Явор, Калина, Роза и Цветан. Коренът на думата е древен и се свързва с културата на отглеждане на грозде по българските земи.

Значението на името е дълбоко свързано със символиката на лозата в българския бит и култура:

• Плодородие и изобилие: Лозата е символ на берекет, а гроздето и виното – на радостта от живота.
• Жилавост и устойчивост: Лозата е растение, което пуска дълбоки корени и оцелява при трудни условия, което се пренася като пожелание към носителя на името.
• Семейна връзка: Символизира продължението на рода (родословното дърво често се изобразява като лоза).

В исторически план името Лоза и неговите производни (Лозан, Лозана) са били разпространени предимно в традиционните лозаро-винарски райони на България (Тракия, Дунавската равнина).

Името се среща в църковни регистри от 18-ти и 19-ти век. Давало се е често на момичета, родени около празника Трифон Зарезан или през есента по време на гроздобер, с наричане да бъдат „румени“ и жизнени.

Към днешна дата името Лоза се среща изключително рядко и се счита за архаично или „старинно“ име.

Според данните на НСИ, то не попада в топ 1000 на най-популярните имена за новородени през 21-ви век. Малко по-популярни са формите Лозана (за жени) и Лозан (за мъже), но и те се срещат сравнително рядко в съвременна България.

Макар личното име Лоза да не е чест главен персонаж, образът на лозата е централен в българския фолклор, поезия и изкуство:

• В народните песни момата често е сравнявана с „тънка лоза винена“, което е символ на изящество и женственост.
• В литературата (напр. при Иван Вазов, Елин Пелин) лозата и грижата за нея са символ на любовта на българина към земята.
• В иконописта и дърворезбата мотивът „лоза“ е един от най-често срещаните, символизиращ Христос („Аз съм лозата, вие сте пръчките“).

Имен ден: Носителите на името Лоза празнуват най-често на:

• Цветница (Връбница) – празникът на всички имена, произлизащи от растения.
• Трифон Зарезан (1-ви февруари по нов стил или 14-ти февруари по стар стил) – денят на лозаря.

Умалителни форми: Лозка, Лозенка.