Веса

Името Веса има предимно славянски произход и се разглежда като една от традиционните български форми на именуване.

• Най-често се приема за съкратена или умалителна форма на имената Весела, Веселина или мъжкия вариант Веселин.
• Според други етимологични теории, Веса може да бъде и производно (съкратено) от Василка или Васа (от гръцкото basileus – царствен).
• Коренът на думата се свързва пряко със старобългарската дума за „веселие“ и радост.

Значението на името Веса е директно обвързано с етимологията му и носи изключително позитивен заряд:

• Основното тълкуване е „весела“, „радостна“, „щастлива“ или „тази, която носи веселба“.
• Ако се разглежда като производно на Василка, то носи скрития смисъл на „царска“ или „царица“.
• Името се дава с пожеланието детето да има лек живот, да бъде усмихнато и да радва околните с присъствието си.

Името Веса, както и неговите пълни форми (Весела/Веселина), присъства трайно в българската именна система от векове.

През периода на Българското възраждане (XVIII-XIX век) името се среща често в църковните регистри, като е било популярно както в селата, така и в градовете. То отразява народната традиция да се дават „пожелателни“ имена (такива, които описват желано качество), за разлика от строго каноничните библейски имена. В миналото често се е срещала и формата Веска като официално записано име, а не просто като псевдоним.

В България: Името Веса е било изключително популярно в средата на XX век (особено между 40-те и 70-те години). В наши дни то се среща по-рядко като самостоятелно име при новородените, като родителите предпочитат пълните форми Весела или Веселина. Въпреки това, то остава разпознаваемо и класическо българско име.

По света: Интересен факт е, че името Vesa съществува и във Финландия, но там то е мъжко име и означава „фиданка“ или „младо дръвче“. Това е просто лингвистично съвпадение без етимологична връзка с българското женско име.

Името Веса и неговите вариации присъстват в българското народно творчество и фолклор.

• В народните песни често се възпява „малка мома Веса“ или „Веселина“, като символ на красота и жизнерадост.
• В литературата името често се използва от писатели реалисти (като Йордан Йовков или Елин Пелин), когато описват бита на българското село, за да придадат автентичност на женските образи.
• В съвременната поезия името се среща по-рядко, но остава символ на традиционната българка – стожер на дома и радостта в него.

• Именни дни: Жените с името Веса обикновено празнуват на:
  - Васильовден (1 януари), ако се приема връзката с Василка.
  - Цветница, ако се свързва с природата и пролетното веселие (подобно на Веселина).
• Умалителни форми: Веска, Весето, Веси.
• Нумерология: Свързва се с вибрациите на числото, отговарящо за комуникативност, оптимизъм и творческа енергия.