Дачо

Името Дачо е старинно българско мъжко име. Неговият произход е свързан с типичната за българския език практика за образуване на умалителни имена (хипокористици) чрез наставката -чо.

• Производно от Йордан: Най-разпространената теория е, че Дачо е съкратена и гальовна форма на името Йордан (през междинни форми като Данчо или Дако).
• Производно от Данаил или Давид: Може да се тълкува и като производно на библейски имена, започващи сричката 'Да-', като Данаил или Давид.
• Производно от Господин: В някои диалекти се среща трансформацията Господин -> Динчо -> Дачо.

Значението на името Дачо е пряко обвързано с корена на пълното име, от което произлиза в конкретния род:

• Ако се приеме за производно на Йордан, то носи смисъла на „спускащ се“, „течащ“ (от река Йордан).
• Ако се свързва с Данаил, означава „Бог е моят съдия“.
• В народопсихологията често се прави връзка с глагола „давам“ или съществителното „дар“, като се влага смисъл на „дарен от Бога“ или „дащен човек“.

Името е било особено популярно през епохата на Българското възраждане и в годините след Освобождението.

Исторически личности с това име:

• Дачо Георгиев (1881–1912) – български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и битолски войвода.
• Дачо Йотов – български революционер, деец на ВМОРО в Дебърско.

В България: В миналото (края на XIX и началото на XX век) Дачо е било често срещано име, особено в Подбалкана и Северна България (Габровско, Ловешко). В съвременността името е рядко срещано и се възприема като традиционно, но архаично. Често се поддържа в семействата по линия на традицията за кръщаване на внук на дядо.

По света: Името е ендемично за България и не се среща в други култури, освен сред българските емигрантски общности.

Името Дачо често присъства в българската класическа литература и фолклор като символ на обикновения, трудолюбив българин от село.

• Хумористична проза: Името се среща в разказите на Чудомир, който често използва традиционни имена, за да придаде автентичност на своите „нашенци“.
• Бит и култура: В разкази, описващи патриархалния бит (на автори като Елин Пелин или Михалаки Георгиев), герои с името Дачо (или чичо Дачо) често са второстепенни персонажи, олицетворяващи народната мъдрост или селския хитрец.

Имен ден: Носителите на името Дачо най-често празнуват на Йордановден (6 януари), тъй като името традиционно се възприема като производно на Йордан.

Сродни форми: Близки по звучене и произход имена са Данчо, Дако, Дако, Данко.