Дацо

Името Дацо е традиционно българско мъжко име, което има своите корени в народната традиция на именуване.

• Умалителна форма: Най-често се разглежда като умалителна или гальовна форма, която с времето се е наложила като самостоятелно име.
• Свързани имена: Произходът му обикновено се свързва със съкращаване на библейски или традиционни имена като Давид, Данаил, Йордан (чрез формите Данчо/Дако) или Господин (в някои диалекти).
• Регионален произход: Името е изключително характерно за Западна България и по-специално за Шопския край (Софийско, Пернишко, Кюстендилско).

Тъй като Дацо е производно име, значението му зависи от корена, към който се отнася:

• Ако се разглежда като производно на Давид, носи значението на "любим" или "възлюбен".
• Ако произлиза от Данаил, означава "Бог е моят съдия".
• В народопсихологията често се свързва и с глагола "давам" или съществителното "дар", носещо смисъл на дарен на родителите си.
• Звученето му носи усещане за близост, простота и здрава връзка с родовите корени.

Името Дацо се среща в историческите документи и църковните регистри още от периода на Българското възраждане.

• Революционна дейност: Известна историческа личност е Дацо Йорданов (1893–1924) – деец на ВМРО и кюстендилски воевода, участвал активно в македонското освободително движение.
• Стопанска история: В регистрите от 19-ти век името често се среща сред занаятчийските еснафи в София и Самоков.
• Политически живот: Среща се сред имената на местни кметове и общественици в Западна България след Освобождението.

Популярността на името Дацо варира значително през годините:

• В миналото: Името е било широко разпространено в края на 19-ти и началото на 20-ти век, особено в селата около София и в Граово.
• Днес: В съвременна България името се среща рядко и се възприема като ретро или архаично. Почти не попада в ТОП 100 на имената за новородени през 21-ви век.
• География: И до днес носителите на името са концентрирани предимно в Западна България.

Името Дацо присъства предимно във фолклора и битовата литература:

• Народно творчество: Среща се в хумористични шопски народни песни и приказки, където герой с това име често е представен като хитрия или инатлив шоп.
• Литература: Използва се от автори, пишещи на диалект или описващи селския бит, за да придадат автентичност на персонажите (характерно за фейлетони и разкази от началото на миналия век).
• Хумор: Името често е част от шопския фолклорен хумор и анекдоти, редом с имена като Вуте и Геле.

Допълнителни факти за името:

• Имен ден: Носителите на името Дацо обикновено празнуват на големи християнски празници в зависимост от това кое име приемат за свой първоизточник. Най-често празнуват на Йордановден (ако се свързва с Йордан/Данчо) или в деня на св. пророк Давид (след Коледа).
• Женски аналог: Няма точно установен женски аналог, но може да се свърже с имена като Даца или Дана.
• Вариации: Сродни форми са Дако, Даце (по-характерно за Македония) и Дачо.