член
[tʃlɛn]
член значение:
1. (социум) Лице, което участва в състава на някаква организация, група, семейство или общество.
2. (право) Обособена и номерирана част от закон, устав или договор, съдържаща конкретна разпоредба.
3. (граматика) Служебна дума или морфема, която показва определеност на имената (определителен член).
4. (анатомия/медицина) Част от тялото (крайник) или евфемизъм за мъжки полов орган.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- член
- Род
- мъжки
- Мн. число
- членове (хора/части на речта) / члени (закон)
Примери за използване на член
(социум)
- Той е член на борда на директорите.
- Всички членове на семейството се събраха.
(право)
- Съдът се позова на чл. 5 от Конституцията.
- Договорът беше прекратен съгласно член трети.
(граматика)
- В българския език членът се поставя зад думата (постпозитивен член).
- Пълен и кратък член.
(анатомия/медицина)
- Пациентът имаше болки в долните членове (архаично за крайници).
- Половият член е орган на репродуктивната система.
Как се пише член
При образуване на множествено число формата зависи от значението: членове (за хора, части на речта, математически термини) и члени (рядко, предимно за стави или части на тялото, но в юридическия език се използва съкращението чл., а устно често 'членове').
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*členъ
Произлиза от праславянското *členъ, с първично значение 'става', 'сгъвка', 'част от тяло', което впоследствие се разширява до 'част от цяло' (в общество, текст, граматика).
Употреба
Чести словосъчетания:
- член-кореспондент
- почетен член
- пълен член
- определителен член