хор
[xɔr]
хор значение:
1. (музика) Голям певчески състав, който изпълнява вокални произведения (едногласно или многогласно).
2. (архитектура) Място в църква (обикновено на балкон или пред олтара), предназначено за певците или духовенството.
3. (театър) В старогръцката драма: група участници, които коментират действието чрез пеене и декламация.
4. (преносно) Съвкупност от много гласове или звуци, звучащи едновременно.
- Ударение
- хо̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хорове
Примери за използване на хор
(музика)
- Смесеният хор изпълни 'Многая лета'.
- Тя пее в детския радио хор.
(архитектура)
- Органът се намираше на втория етаж, точно на хора.
- Гласовете се носеха откъм хора.
(театър)
- Хорът в трагедиите на Софокъл изразява гласа на народа.
(преносно)
- Хор от щурци огласяше нощта.
- Посрещнаха го с хор от неодобрителни възклицания.
Синоними на хор
Как се пише хор
Думата е едносрична и се пише с о. Да не се бърка с хоро (народния танц), въпреки общия етимологичен корен.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:choros
От гръцкото χορός (хоро, танц с песен, група танцьори/певци). Първоначално е означавало мястото за танцуване, а по-късно и самата група изпълнители.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смесен хор
- църковен хор
- детски хор
- акапелен хор
Фразеологизми:
- в хор