Енциклопения на българския език

сок

[sɔk]

сок значение:

1. (кулинария) Течност, съдържаща се в плодовете, зеленчуците или месото, която може да се извлече чрез изстискване или готвене.
2. (биология) Течност в растителните или животинските организми, необходима за жизнените процеси.
3. (преносно) Жизненост, сила, свежест.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сок
Род
мъжки
Мн. число
сокове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сок

(кулинария)
  • Прясно изцеден портокалов сок.
  • Месото се пече в собствен сок.
(биология)
  • Стомашен сок.
  • Дървесните сокове се раздвижиха напролет.
(преносно)
  • Това е творба, пълна с живителен сок.

Как се пише сок

Думата се пише с о. При образуване на множествено число се добавя окончание -ове (сокове).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sokъ
Произлиза от праславянската форма *sokъ, сродна с литовското sakas (смола) и латинското succus (сок).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плодов сок
  • стомашен сок
  • брезов сок
Фразеологизми:
  • изцеждам сока на някого
сок : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник