Енциклопения на българския език

словоохотлйвост

Как се пише словоохотлйвост

Правилното изписване на думата е словоохотливост.

Значение и правопис на словоохотливост

Словоохотливостта е свойство на човека да обича да говори много и дълго, често без необходимост, или да се радва на звука на собствения си глас. Това може да бъде свързано с желание да се изложат свои мисли и възгледи, но може и да бъде резултат на липса на търпение или на несигурност в себе си.
Във всекидневието това може да се изрази в дълги и подробни разкази, въпреки че другите не са особено заинтересовани или са изгубили интереса си.
В по-лош случай, словоохотливостта може да бъде свързана с еготизъм, т. е. с желание да се покаже自己的ата важност или да се привлече внимание.

Още за словоохотливост

Примери за използване на словоохотлйвост

  • Той беше известен с словоохотливостта си и често затяга разговорите.
  • Словоохотливостта на приятеля ми ме изнервя.
  • Тя имаше словоохотливост и винаги искаше да разкаже за всичко, което ѝ се е случило.
словоохотлйвост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник