Енциклопения на българския език

иго

[ˈiɡo]
Ударение
ѝго
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-го
Род
среден
Мн. число
ига
Докладвай грешка в описанието

Как се пише иго

Думата се пише с начално и. Ударението пада върху първата сричка.

Етимология

Произход:Праиндоевропейски
Оригинална дума:*yug-om
Старобългарска дума (иго), сродна със санскрит yugám, латински jugum, гръцки zygon. Първичното значение е свързано със свързване, впрягане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • турско иго
  • чуждо иго
  • тежко иго
Фразеологизми:
  • под игото
  • хвърлям игото