ден
[dɛn]
ден значение:
1. (астрономия/време) Времето от изгрев до залез слънце; светлата част на денонощието.
2. (календар) Денонощие; период от 24 часа.
3. (преносно) Време, епоха, период от живота (обикновено в мн.ч.).
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дни
Примери за използване на ден
(астрономия/време)
- Денят нараства през пролетта.
- Работихме цял ден на полето.
(календар)
- Един месец има 30 или 31 дни.
- Ще пристигна след два дена.
(преносно)
- В дните на моята младост всичко беше различно.
- Тежки дни настанаха за народа.
Антоними на ден
Как се пише ден
Думата съдържа променливо я в определени форми (днят), но основната форма се пише с е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дьнь
Наследник на праславянската дума *dьnь, с индоевропейски корен, сродна със санскритското 'dinam' и латинското 'dies'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добър ден
- рожден ден
- работен ден
- посред бял ден
Фразеологизми:
- ден година храни
- ясен като бял ден
- от дъжд на вятър