Енциклопения на българския език

да

[da]

да значение:

1. (общо) Частица за утвърждаване, съгласие или потвърждение.
2. (граматика) Служебна дума (частица) за образуване на подчинително наклонение (конюнктив) и съставно глаголно сказуемо.
3. (граматика) Подчинителен съюз, въвеждащ подчинени изречения (цел, допълнение и др.).
Част на речта
частица, съюз
Сричкоделение
да
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на да

(общо)
  • – Ще дойдеш ли? – Да.
  • Да, ти си прав.
(граматика)
  • Искам да пея.
  • Трябва да тръгваме.
  • Нека да бъде светлина.
(граматика)
  • Отидох, да го видя.
  • Страх ме е да не паднеш.

Антоними на да

Как се пише да

Пише се винаги отделно от глагола, с който образува сложни форми (напр. 'да чета', а не 'дачета').

Етимология

Произход:Прабългарски/Индоевропейски
Оригинална дума:*da
Старинна частица с индоевропейски корен, срещана във всички славянски езици. Първоначално е имала значение на 'така', 'нека'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • да бе
  • да му се не види
Фразеологизми:
  • да да
  • на ти дай ми
  • нито да, нито не