Енциклопения на българския език

би

[bi]

би значение:

1. (граматика) Спомагателна частица (форма на глагола 'съм') за образуване на условно наклонение за 2-ро и 3-то лице, единствено число.
2. (разговорно) Форма на минало свършено време на глагола 'бия' (3 л. ед.ч.), но това е омоним.
Част на речта
частица, глагол
Сричкоделение
би
Вид
несвършен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на би

(граматика)
  • Той би дошъл, ако го поканиш.
  • Ти би ли ми помогнал с тази задача?
(разговорно)
  • Отборът ни би вчера с два гола разлика.

Синоними на би

Антоними на би

Как се пише би

Пише се отделно от глагола, който придружава.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бꙑ
Форма на старобългарския аорист на глагола 'бꙑти' (съм), запазена в съвременния език като частица за образуване на условно наклонение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • би трябвало
  • би могъл
Фразеологизми:
  • би ме взел дяволът