Енциклопения на българския език

ако

[ɐˈkɔ]

ако значение:

1. (пряко) Служебна дума, която въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие; поставя извършването на действието в главното изречение в зависимост от друго действие.
2. (разговорно) Употребява се за изразяване на желание или колебание, често в съчетание с частици.
Ударение
ако̀
Част на речта
съюз
Сричкоделение
а-ко
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ако

(пряко)
  • Ако вали дъжд, ще си останем вкъщи.
  • Ще успееш, ако полагаш достатъчно усилия.
(разговорно)
  • Ако ще и камъни да валят, аз тръгвам.
  • Нека говорят, ако щат.

Как се пише ако

Пред съюза ако се пише запетая, когато въвежда подчинено изречение, което не е в началото на фразата, освен ако пред него няма уточняваща дума (напр. само ако, дори ако).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗко
Произлиза от праславянската форма *jako, която първоначално е имала значение на сравнение ('как', 'както'), а по-късно в българския език се е специализирала като условен съюз.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ако обичате
  • ако трябва
  • дори и ако
Фразеологизми:
  • ако е гарга, да е рошава