баница
[ˈbanit͡sɐ]
баница значение:
1. (кулинария) Традиционно българско тестено ястие, приготвено от редени или вити кори с плънка (най-често от сирене и яйца) и печено на фурна.
2. (жаргон) Лека кола, която е силно смачкана след катастрофа.
3. (преносно) Нещо много объркано, смачкано или безформено.
- Ударение
- ба̀ница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ба-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- баници
Примери за използване на баница
(кулинария)
- За закуска баба беше направила топла баница с айрян.
- На Нова година в баницата се слагат късмети.
(жаргон)
- Колата стана на баница след удара в стълба.
(преносно)
- Тетрадката му беше станала на баница в раницата.
Синоними на баница
Как се пише баница
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гъбнѫти
Смята се, че произлиза от праславянския корен за 'гъна', 'сгъвам' (*gъbnǫti), преминал през форми като *gъbanitsa -> *banitsa, заради нагъването на корите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вита баница
- баница с късмети
- на баница
Фразеологизми:
- всеки дърпа чергата към своята баница
- мека като баница