Яким

Името Яким има древен произход и корените му се крият в еврейския език. То е българската народна и съкратена форма на библейското име Йоаким (на иврит: yəhōyāqīm).

Етимологичната верига преминава през:

• Древногръцката форма Ιωακείμ (Йоаким).
• Старобългарската и църковнославянска традиция, където името се опростява фонетично до Яким, за да пасне по-добре на славянския изговор.

Името е директно свързано с християнската традиция, тъй като Свети Йоаким е бащата на Дева Мария и дядо на Исус Христос.

Буквалното значение на изходното име Йоаким от иврит се превежда като „Йехова (Бог) издига“, „Бог утвърждава“ или „Въздигнат от Господ“.

В народните вярвания името носи символиката на:

• Духовна устойчивост и сила.
• Божествена подкрепа и благословия за рода.
• Дългоочаквана радост (тъй като Светите Йоаким и Анна са чакали дълго своята рожба).

Името Яким и неговият първообраз Йоаким имат дълбока следа в историята:

• Свети Йоаким: Праведен старец, баща на Богородица, почитан като светец-покровител на семейството.
• Свети Патриарх Йоаким I Търновски: Първият патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1235 г., духовник с огромна роля по времето на цар Иван Асен II.
• Яким Кърчовски (ок. 1750–1820): Виден български книжовник, просветител и народен будител, един от първите, които пишат на говорим народен език, вместо на сложния църковнославянски.
• Яким Груев (1828–1912): Изтъкнат възрожденец, учител, преводач и общественик, директор на народното просвещение в Източна Румелия.

В миналото името Яким е било широко разпространено в България, особено през 18-ти и 19-ти век, както и в началото на 20-ти век. То е било популярно предимно в селските райони и в Западна България (включително Македонския край).

В съвремието:

• Днес името се среща по-рядко при новородените и се възприема като традиционно, старинно или ретро име.
• Среща се и под формата на фамилно име – Якимов.
• Популярно е и в други православни страни като Русия (Аким) и Северна Македония.

Името Яким присъства в българската литература и изкуство предимно като символ на традиционния българин, на мъдростта и връзката със земята.

• Йордан Йовков: В творчеството на Йовков (напр. в разказа „Ако можеха да говорят“) се срещат герои с името Яким, които носят типичните черти на българския селянин – трудолюбие, мълчаливост и дълбока душевност.
• Иконография: Образът на Свети Йоаким е неизменна част от църковната живопис и стенописи, изобразяван винаги заедно със Света Анна в сцени като „Целувката на Йоаким и Анна“ или „Рождество Богородично“.

Имен ден: Носещите името Яким празнуват на 9 септември, когато църквата почита Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна.

Вариации на името:

• Йоаким (църковна форма)
• Аким (руска и диалектна форма)
• Еким (архаична форма)
• Яко (умалително)

Името е натоварено с позитивна енергия и се смята, че хората, които го носят, са уравновесени, справедливи и добри стопани.