Явка

Явка е име със славянски корени, което в съвременния български език най-често функционира като умалителна форма (хипокористик) на мъжкото име Явор или женското Явора/Яворка.

Етимологията води към праславянската дума за дървото явор (*javorъ). Има и хипотези, свързващи корена на името с глагола „явявам се“, „на яве“ (нещо видимо, съществуващо), но дървесната символика е водеща.

Значението на името е тясно свързано със символиката на дървото явор. Основните тълкувания включват:

• Здраве и сила: Пожелание детето да бъде стройно, силно и дълголетно като дървото.
• Красота: Яворът е възпяван в фолклора като красиво и „стройно“ дърво.
• Закрила: В народните вярвания яворът има магическа сила да предпазва от зли очи.

В исторически план името Явка рядко е записвано като официално кръщелно име в църковните регистри през Възраждането. То се е ползвало предимно в домашна среда и в селата като галено обръщение.

Имената, произлизащи от растения и дървета (дендроними), са част от най-стария пласт български имена, запазили се въпреки чуждите влияния през вековете, тъй като са носели езическо пожелание за физическо оцеляване и връзка с природата.

В България Явка като официално записано лично име в ЕСГРАОН е изключително рядко срещано (под 50 души в цялата страна, предимно жени в по-възрастна група или като архаична форма).

Въпреки това, популярността му като прякор е огромна:

• Използва се масово за мъже с името Явор (което е в топ 30 на популярните мъжки имена).
• Среща се и като обръщение към Янислав или Явора.

По света името е практически непознато, освен сред българските диаспори.

Макар формата „Явка“ да се среща по-рядко във високата литература, коренът на името е дълбоко застъпен в българското изкуство:

• Пейо Яворов: Един от най-великите български поети носи псевдонима Яворов, което прави корена на името емблематичен за българската поезия.
• Народен фолклор: Фразата „Явор зелени“ присъства в стотици народни песни, където дървото (и персонификацията му чрез името) е символ на мъжка хубост и тъга.
• Литература: „Явката“ често се използва в съвременната проза като приятелско обръщение между герои в градска среда.

Имен ден: Носещите името Явка (и производните от Явор) празнуват на Цветница (Връбница), празника на цветята и дърветата.

Любопитно: В жаргонен смисъл думата „явка“ (от руски език, но навлязла и в българския в миналото) означава „конспиративна среща“ или „място за среща“, което няма общо с личното име, но е интересен омоним в езика.