Ълена

Името Ълена (често срещано в правоговорен или диалектен вариант като „Елена“) има древен произход, който се свързва с класическото име Елена.

• Гръцки корени: Етимологията води към древногръцката дума Helene (Ἑλένη), която се свързва с helios (слънце).
• Български контекст: Формата „Ълена“ е специфична фонетична или диалектна модификация, срещана в определени говори, където началната гласна „Е“ се затъмнява до звука „Ъ“. В старобългарските и диалектните форми гласните често са претърпявали такива трансформации.

Тъй като „Ълена“ е фонетичен вариант на Елена, значението на името носи същата символика:

• Светлина и сияние: Най-разпространеното тълкувание е „светла“, „сияйна“, „слънчева“ или „озарена“.
• Факел: Друго значение се свързва с думата за „факел“ или „огън“, символизиращо водач в тъмнината.
• Избраница: В някои интерпретации се свързва и с понятието за избрана жена с неземна красота.

Историческите данни за формата с начално „Ъ“ са оскъдни, тъй като в съвременния български книжовен език думите не започват с буквата „Ъ“. Въпреки това, историята на името е богата чрез корена му:

• Света Елена: Майката на император Константин Велики, която открива Кръста Господен. Тя е една от най-почитаните светици в православието.
• Хубавата Елена: Митологичната фигура от Троянската война, символ на фаталната красота.
• Български владетелки: В българската история името (във формата Елена) е носено от царици и аристократки, като например Елена – сестрата на цар Иван Шишман.

Популярността на точното изписване „Ълена“ е следната:

• В официалните регистри: Името с начално „Ъ“ е изключителна рядкост (почти несъществуващо в официалните регистри на ГРАО) поради правописните норми на съвременния български език.
• Като „Елена“: Това е едно от най-популярните женски имена в България за всички времена, неизменно присъстващо в топ 10 или топ 20 на имената за новородени.
• По света: Варианти на името (Helen, Elena, Olena, Jelena) са разпространени в цяла Европа и Америка.

Името присъства осезаемо в българския фолклор и изкуство:

• Народни песни: „Елено, моме Елено“ е една от най-емблематичните български народни песни в неравноделен ритъм (Еленино хоро). В някои стари записи или регионални изпълнения произнасянето може да наподобява „Ълена“ или „Йелена“.
• Литература: Името е възпято в множество стихове като символ на чистота и красота. В диалектната поезия може да се срещне потъмняване на гласната за ритмика.

Любопитни факти и особености:

• Граматическо правило: В съвременния български език няма думи, започващи с буквата „Ъ“ (с изключение на името на самата буква и в редки транскрипции на чужди думи). Поради това „Ълена“ е по-скоро феномен на говоримата реч или архаичен остатък, отколкото книжовно име.
• Имен ден: Носителките на името (и неговите производни) празнуват на 21 май (Свети Константин и Елена).
• Звучене: Звукът „Ъ“ в началото придава по-твърдо и земно звучене на иначе ефирното име Елена.