Ъглика

Името Ъглика (по-често срещано в съвременния български език като Иглика) има изцяло славянски и български произход.

• Етимологията му идва директно от названието на пролетното цвете иглика (лат. Primula).
• Коренът на думата се свързва със съществителното „игла“, вероятно поради формата на листата или специфичните власинки по стъблото на растението в народните представи.
• Това е класическо „цветно“ име, характерно за българската именна традиция.

Значението на името е неразривно свързано със символиката на самото растение:

• Предвестник на пролетта: Тъй като игликата е едно от първите цъфтящи растения след зимата, името символизира ново начало, възраждане, младост и свежест.
• Първенство: Латинското наименование Primula означава „първа“, което придава на името значение на лидерство и уникалност.
• В народните вярвания се смята, че името носи красота и здраве на притежателката си.

Името е част от старата българска традиция да се дават имена на цветя и билки, за да бъдат децата здрави и защитени от зли сили.

• В миналото, особено през периода на Българското възраждане, имената на цветя са били изключително популярни като израз на връзката с природата и родното.
• Исторически погледнато, формата „Ъглика“ може да се срещне в стари диалектни говори или архаични текстове, където произношението на началната гласна е варирало, но днес книжовната и утвърдена форма е „Иглика“.

Разпространението на името е съсредоточено главно в България.

• В България: Името е добре познато и се възприема като традиционно и благозвучно. Пикът на популярността му често съвпада с модата на „цветните“ имена.
• По света: Името е уникално за българската култура и се среща изключително рядко извън страната, освен сред българските диаспори.
• Спада към категорията на вечните имена, които не излизат от употреба, макар и да не са в топ 10 на най-често срещаните имена в момента.

Името и образът на игликата присъстват осезаемо в българското изкуство:

• Поезия: Много български поети, като Дора Габе, Елисавета Багряна и Асен Разцветников, посвещават стихове на цветето иглика, свързвайки го с детската невинност и пролетната радост.
• Фолклор: В народните песни „иглика“ често се използва като епитет за красива мома или се възпява самото цвете („Иглика мома“, „Ой, иглико, игличице“).
• Литература: Иглика често е име на героини в разкази, описващи патриархалния бит и чистотата на българката.

Имен ден: Носителките на името (както във формата Иглика, така и Ъглика) празнуват на Цветница (Връбница) – подвижен християнски празник, който се пада в неделята преди Великден.

Любопитни факти:

• В българската народна медицина игликата е билка, използвана за лекуване на различни неразположения, което придава на името и „лечителска“ символика.
• Името се среща и в мъжки вариант в миналото (Иглико), но днес е изключително женско име.