Чардафона

Чардафона не е традиционно българско лично име, което се дава при кръщение, а е историческият прякор на българския поборник и революционер Продан Тишков (1860–1906).

Произходът на прякора има няколко тълкувания:

• Етимология: Смята се за иронична комбинация от турската дума „чардак“ (тераса, навес или кошара за добитък) и немската благородническа частица „фон“.
• История на възникване: Според съвременници, прякорът му е даден по време на службата му в милицията на Източна Румелия като подигравка с неговия опит да си придаде важност, въпреки селския му произход, или заради предишната му работа със скотовъдство („фон на чардаците“).

Тъй като „Чардафона“ е уникален прякор, той няма канонично значение в именниците. Въпреки това, името носи силен символичен заряд:

• Буквален смисъл: „Благородникът от кошарата“ или „Господарят на чардака“.
• Символичен смисъл: В българската история името е станало синоним на „човек от народа“ – герой, който е необразован и простоват, но притежава лъвско сърце, патриотизъм и смелост да промени историята.

Името е неразривно свързано със събитията около Съединението на България през 1885 г.:

• Личност: Продан Тишков – Чардафона е роден в село Голямо Конаре (днес град Съединение).
• Роля: Той е сержант-майор (фелдфебел) и предводител на Голямоконарската чета.
• Събитието: На 5 срещу 6 септември 1885 г. Чардафона повежда въстаниците към Пловдив и участва директно в арестуването на генерал-губернатора на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич, с което се обявява Съединението.
• Късен живот: След славните събития, той живее сравнително скромно и умира в бедност, като често е бил обект на политически пренебрежения.

Името Чардафона няма популярност като лично име за новородени нито в миналото, нито днес. То е уникален исторически идентификатор.

Разпространението му е в следните сфери:

• Като име на улици в български градове (напр. в София, Пловдив).
• Като име на спортни клубове (напр. БК „Чардафон“ – Габрово) и туристически дружества.
• В топонимията на град Съединение, където той е на почит като местен герой.

Образът на Чардафона е силно застъпен в българската мемоарна литература и изкуство:

• Захари Стоянов: В своите очерци Захари Стоянов увековечава образа на Чардафона, описвайки го с характерния си хумор – като колоритен, леко комичен, но искрен патриот. Този образ до голяма степен изгражда мита за него.
• Кино и театър: Присъства като персонаж във филми и постановки, посветени на Съединението, често изобразяван като „народен вожд“ с буен нрав.
• Изобразително изкуство: Съществуват множество портрети и паметници, изобразяващи го в униформа и със сабя, най-известният от които е паметникът в град Съединение.

Допълнителни и любопитни факти:

• Любовта на революцията: Чардафона има връзка и по-късно се жени за Недялка Шилева – девойката, която ушива и носи знамето на Голямоконарската чета. Тяхната история често се романтизира.
• Психология на името: Прякорът му е пример за това как българинът използва самоиронията – от подигравателно нарицателно („фон“ на чардака), името се превръща в титла на чест и национална гордост.