Чана

Произходът на името Чана в българската антропонимична традиция е многопластов и интересен. То се разглежда главно в три направления:

• Съкратена форма: Най-често се приема за умалителна или съкратена форма на по-дълги женски имена, завършващи на -ана, като Стояна, Цветана, Илияна, Вълчана или Драгана.
• Турско-персийско влияние: Свързва се с думата чан (звънец, медни хлопки за добитък) или чанак (съд), което е навлязло в българския бит по време на османското владичество, символизирайки звучност.
• Еврейски корен (паралел): Макар и по-рядко в българския контекст, името съвпада с еврейското Chana (Хана), което е първоизточникът на името Анна.

Значението на името Чана варира в зависимост от възприетия произход:

• Ако се извежда от корена чан (звънец), името се тълкува като "звънлива", "гласовита", "ясна" или "жена със сладен глас".
• Когато е съкращение от Стояна, носи смисъла на "да стои", "да оцелее" и "да бъде здрава".
• Ако се разглежда като вариация на Цветана, значението е свързано с "цвете" и "красота".
• В контекста на еврейския произход (Хана), значението е "благодат" или "милост".

Името Чана е било сравнително разпространено в българските земи през XVIII и XIX век, особено в селските райони и малките градчета.

Историческите данни сочат следното:

• Среща се често в църковните регистри и данъчните тефтери от епохата на Възраждането в регионите на Тракия и Родопите.
• В миналото се е давало като пожелание момичето да бъде гласовито (да пее хубаво) или да бъде чувано и уважавано в обществото (метафора с чана, който води стадото).
• Името е част от патриархалната традиция на именуване с кратки, звучни и лесни за произнасяне имена.

Към днешна дата популярността на името в България е следната:

• В България: Името Чана се класифицира като архаично и изчезващо. Среща се изключително рядко при новородени деца и се носи предимно от жени в напреднала възраст.
• По света: Формата Chana е изключително популярна в еврейските общности по света (САЩ, Израел) и е еквивалент на Хана/Анна, но няма пряка етнографска връзка с българското име, произлизащо от "чан" или "Стояна".

Името Чана е оставило трайна следа в българския фолклор и изкуство:

• Народни песни: Името често присъства в народните песни, особено в Родопската и Македонската фолклорна област. Възпява се "мома Чана" или "бяла Чана", обикновено описвана като работлива и красива девойка.
• Рима и ритъм: Поради своята краткост и звучност, името е удобно за народно творчество, римувайки се с думи като "механа", "ранна", "покана".
• Литература: Среща се в разкази и повести на български класици (напр. Елин Пелин, Йордан Йовков), описващи бита на старото българско село.

Допълнителна информация за името:

• Имен ден: Тъй като Чана не е канонично християнско име на светец, носещите го празнуват на различни дати според това, от което име се счита, че произлиза тяхното:
  • На Цветница (ако се приема за производен на Цветана).
  • На Архангеловден (ако е от Рангел/Рана/Чана).
  • На Свети Дух или други големи християнски празници по избор на семейството.
• Вариации: Сродни имена са Чанка, Чанита, Чанимира.