Царвулана

Произходът на името Царвулана е чисто български и е дълбоко вкоренен в бита на селското население от миналите векове.

• Етимология: Името произлиза от думата "царвул" – вид традиционна кожена обувка, носена от българите в миналото.
• Образуване: Съставено е чрез добавяне на женската наставката "-ана" към корена, следвайки модела на други имена (напр. Цветан – Цветана).
• Категория: Спадо към групата на старинните битови имена, които отразяват предмети от ежедневието.

Значението на името може да се тълкува по няколко начина:

1. Буквално значение: "Тази, която носи царвули" или "Жена от народа/селото".
2. Символично значение: В миналото името не е носело негативен заряд, а по-скоро е символизирало скромност, принадлежност към земята и традиционния начин на живот.
3. Съвременно възприятие: Днес името често се асоциира с бедност или простоватост (провинциализъм), поради нарицателното значение на думата "царвул" в модерния жаргон.

Историческите данни за името Царвулана са оскъдни, тъй като то никога не е било масово или представително.

• Период на употреба: Срещало се е епизодично през XVIII и XIX век в изолирани селски райони на България.
• Регистри: Може да бъде открито в стари църковни книги и регистри за раждания като пример за "странни" или прякорни имена, давани понякога с цел предпазване от уроки (грозната семантика да отблъсква злите сили).
• Липса на известни личности: В българската история няма записани видни общественички, революционерки или владетелки с това име.

Към днешна дата популярността на името е нулева.

• В България: Името се счита за архаизъм и е практически изчезнало от употреба. В статистиките на НСИ за последните 50 години не се откриват данни за новородени, кръстени Царвулана. Често се споменава само в класации за "най-смешните" или "най-нелепите" стари български имена.
• По света: Името е абсолютно непознато извън пределите на българския езиков и етнографски ареал.

Името Царвулана (и мъжкият му еквивалент Царвулан) присъства в изкуството предимно под формата на сатира.

• Фолклор и хумор: Използва се в народни анекдоти и хумористични песни като събирателен образ на простата, неука селянка или като контрапункт на "гражданката".
• Литература: Среща се във фейлетони и разкази от началото на XX век (напр. в творчеството на автори като Чудомир или в хумористичния печат), където имената се използват за осмиване на характери.

Допълнителна информация:

• Имен ден: Царвулана няма официален имен ден в православния календар, тъй като не е свързано с име на светец.
• Мъжки аналог: Мъжката форма Царвулан е по-често срещана във фолклора (напр. в приказката за "Дядо Царвулан"), което често се използва като синоним на беден или глуповат човек.
• Любопитно: Името често се цитира в етнографски проучвания като пример за това как българите са образували имена от почти всяка дума в своя бит, преди навлизането на модерните европейски имена.