Фатма

Името Фатма (често срещано и като Фатме в България) има древни корени и е с арабски произход.

• Етимологията му води към класическото име Фатима (Fatimah).
• В българските земи името навлиза трайно по време на османския период и се утвърждава чрез културното и религиозно влияние на Исляма.
• То е едно от най-старите и устойчиви имена, използвани от мюсюлманската общност на Балканите.

Значението на името е дълбоко символично и се тълкува по няколко начина:

• Буквалният превод от арабския корен (f-t-m) означава „тази, която отбива“ (от кърмене) или „отбитото дете“.
• В по-широк, духовен смисъл, името се тълкува като „въздържана“, „пазеща се от грях“ или „непорочна“.
• Свързва се с архетипа на грижовната майка и пазителка на домашното огнище.

Историческата значимост на името е огромна:

• Първоизточникът на почитта към това име е Фатима аз-Захра — дъщерята на пророка Мохамед и съпруга на Али, смятана за една от четирите най-велики жени в ислямската история.
• В България името присъства в османските регистри (дефтери) от XV век насам, като е било едно от най-често срещаните сред женското население в смесените райони.
• Исторически се носи както от етнически турци, така и от българи мохамедани (помаци) и роми.

Името запазва своята актуалност и днес:

• В света: Фатма (и вариациите ѝ) е едно от най-разпространените имена в Турция, Близкия изток и Северна Африка.
• В България: Името е популярно предимно в региони със съсредоточено мюсюлманско население — областите Кърджали, Разград, Търговище, Шумен и Смолян.
• Често се среща и в по-меката форма — Фатме. Макар да не е в топ 10 на националната статистика, то е лидер в рамките на своята етно-религиозна група.

Фатма е чест образ във фолклора и изкуството:

• В родопските народни песни името (често като Фатме) се възпява като символ на неземна красота и скромност („Мома Фатме“, „Фатме гюл“).
• В балканската белетристика и разказите на писатели като Николай Хайтов или Антон Дончев, героини с това име често олицетворяват трагичната съдба или силния дух на жената от планината.
• Името носи заряд на традиционализъм и романтика от миналото.

Допълнителни факти и любопитна информация:

• Вариации: В България името се среща като Фатма, Фатме, Фатима, а галено — Фати или Фате.
• Празници: Името не е свързано с християнския календар и няма имен ден на конкретна дата, но се празнува с почит по време на свещените празници Рамазан Байрам и Курбан Байрам.
• Символика на „Ръката на Фатима“: Известният амулет (хамса), който предпазва от уроки, често се свързва именно с легендите за носителката на това име.