Узум

Името Узум има ясно изразен тюркски произход.

• Етимологията идва от турската дума üzüm, която се превежда директно като „грозде“.
• Най-вероятно името е навлязло в българските земи по време на османското владичество, първоначално като прозвище (прякор) или родово име, а не като традиционно лично име.
• Възможно е да се среща и като топоним или наименование на местности, свързани с лозя.

Значението на името е буквално и символично:

• Буквално значение: „Грозде“, „Лозов плод“.
• Символика: Тъй като гроздето е суровината за виното, името може да носи символика на плодородие, изобилие, веселие и сладост.
• В по-широк смисъл може да се тълкува като човек, който носи радост или е „сладък“ по характер.

Историческите данни за „Узум“ като първо (лично) име са изключително оскъдни.

• В историческите регистри името се среща предимно като корен на фамилни имена (Узумови) или като прякор на хора, занимаващи се с лозарство и винарство.
• Няма данни за известни български владетели или възрожденци с първо име Узум.
• Често се среща в османските данъчни регистри като описание на занаят или прякор към лично име (напр. Иван Гроздето/Узума), което по-късно прераства във фамилия.

Към днешна дата името Узум е изключително рядко срещано в България като собствено име.

• То не попада в топ 1000 на популярните имена нито в миналото, нито днес.
• Среща се по-често като съставна част от фамилни имена в райони със смесено население или силни лозаро-винарски традиции.
• В световен мащаб думата е разпознаваема в тюркскоезичните държави (Турция, Азербайджан), но отново предимно като нарицателно или фамилно име, а не като лично.

Поради своята рядкост, името Узум не присъства в класическата българска поезия или изкуство като име на лирически герой.

• Образът на „гроздето“ (значението на името) обаче е широко застъпен в българския фолклор и песни, възхваляващи виното и плодородието.

Важно уточнение: Съществува голяма вероятност името да се бърка с много по-популярното прозвище „Узун“ (с „н“ накрая).

• Узун означава „дълъг“ или „висок“ на турски и е било много често срещан прякор за високи мъже в миналото (напр. Узун Петър), откъдето произлизат масовите фамилии Узунови.
• Узум (с „м“) е строго специфично за „грозде“ и е значително по-непопулярно от Узун.