Тано

Името Тано е традиционно българско мъжко име, което има своите корени в дълбоката древност на балканската ономастика.

• Най-широко разпространената теория е, че това е съкратена (хипокористична) форма на името Атанас (от гръцкото Athanasios).
• В някои региони се смята за производно на името Таньо или Стан/Стоян, но етимологичната връзка с Атанас е доминираща в научните среди.
• Характерно е предимно за Югозападна България и региона на Македония.

Тъй като произлиза основно от Атанас, името Тано носи значението на „безсмъртен“ (от гръцкото a- „не“ и thanatos „смърт“).

В народните вярвания съкратените и умалителни имена често се дават с цел детето да бъде по-близо до хората и да е защитено от злото.

Ако се разглежда връзката с корена „стан“ (чрез Таньо), името може да се тълкува и като пожелание детето да „стане“ голям човек, да устои и да се задържи в живота.

Името Тано има силно присъствие в българската история от края на 19-ти и началото на 20-ти век, особено в национално-освободителните борби.

• Най-известната историческа личност с подобно име (формата Тане) е Тане Николов (известен като Тане Войвода) – виден български революционер, войвода на ВМОРО и ВТРО, участвал в борбите за освобождение на Македония и Тракия.
• Името често се среща в старите църковни регистри в градовете и селата около планините Рила, Пирин и Родопите.

В съвременна България името Тано се среща сравнително рядко и се възприема като архаично или подчертано традиционно.

• В България: Популярността му е най-висока в миналото (преди 1950 г.). Днес то се среща епизодично, често когато внук се кръщава на дядо си.
• По света: Името „Tano“ съществува и в други култури (напр. в Италия като съкратено от Gaetano или в Япония), но тези съвпадения са случайни и нямат общ произход с българското име.

Името Тано (и вариацията му Тане) присъства основно в българския фолклор и хайдушките народни песни.

В тях героят Тано обикновено е описван като:

• Смел юнак или хайдутин, който защитава семейството и рода.
• Често се споменава в песни от Македонската фолклорна област, възхваляващи комитите.

В съвременното изкуство името се използва по-рядко, предимно в исторически романи или филми, за да придаде автентичност на епохата.

Имен ден: Носещите името Тано празнуват имен ден на 18 януари (Атанасовден), тъй като името е производно на Атанас.

Сродни форми: Тане, Таньо, Танас, Насо.

Името носи заряд на сила и устойчивост, характерни за старите български имена, запазили се през вековете.