Тана

Името Тана в българската ономастика има смесен и многопластов произход, като най-често се разглежда като умалителна или съкратена форма на други, по-дълги имена.

• Славянски корен: Най-често произлиза от имената Стана или Стояна. В миналото е било обичайно дългите имена да се съкращават в бита (С-тана).
• Гръцки/Християнски корен: Може да бъде съкратена форма на Атанаска (А-тана-ска) или Султана (Сул-тана).
• Римски корен: В по-редки случаи се свързва с името Татяна (от римския род Tatius).

В някои източници името се свързва и с древната богиня на светлината и огъня в староевропейските вярвания (Ти-Тана), но за българската традиция водещи са славянските и християнските корени.

Значението на името Тана се определя пряко от името, от което произлиза в конкретния род или регион:

• Ако произлиза от Стана/Стояна: Носи заклинателното значение „да остане“, „да стои“, „да бъде жива и здрава“. Традиционно се е давало в семейства, където децата са умирали малки, за да се „задържи“ детето.
• Ако произлиза от Атанаска: Носи смисъла на „безсмъртна“ (от гръцкото 'athanasia').
• Ако произлиза от Султана: Означава „владетелка“, „царица“.

В народните представи името носи усещане за устойчивост, земна хубост и трудолюбие.

В исторически план името Тана е било изключително популярно през Възраждането (XVIII-XIX век) и началото на XX век, особено в селските райони на България.

Историческите регистри показват, че:

• Името е било често срещано в Западна България, Македония и Родопите.
• В османските данъчни регистри от 16-17 век често се срещат жени, записани като „Тана“ или „Танка“.
• То е било типично име за жени от народа и по-рядко се е срещало сред градския елит, който е предпочитал пълните форми (напр. Татяна или Атанасия).

Популярността на името Тана варира драстично през годините:

• В миналото: Едно от масовите женски имена в патриархалното българско село.
• Днес: В съвременна България името е рядко срещано като самостоятелно име в акта за раждане. Повечето родители предпочитат пълните форми (Таня, Татяна, Станислава) или модерни международни имена.
• По света: Интересно е, че името Tana съществува и в англоезичния свят (като кратка форма на Montana или Kajetana) и е сравнително познато в САЩ и Великобритания, макар и с различен етимологичен произход.

Името Тана заема специално място в българския фолклор и народното творчество. Тъй като е кратко и звучно, то лесно се вписва в ритмиката на народните песни.

Образът на Тана в изкуството:

• „Бела Тана“: Често срещан мотив в народните песни, където „бела“ е символ на красота и чистота.
• Трудолюбивата мома: В песните Тана често „платна бели“, „вода налива“ или „двор мете“.
• Пример от фолклора: Известна е песента „Тана китки вие“ или мотивите за мома Тана, която е любима на овчар или хайдутин.

В литературата името се използва от писатели реалисти (като Елин Пелин или Йордан Йовков), за да придадат автентичен, народен колорит на второстепенни женски персонажи.

Допълнителна любопитна информация:

• Имен ден: Тъй като името няма свой собствен светец, жените с име Тана празнуват на различни дати в зависимост от това на кого са кръстени:
  • На Атанасовден (18 януари).
  • На Стефановден (27 декември - заради връзката със Стана/Стояна).
  • На Света Татяна (12 януари).
• Вариации: Често срещани умалителни форми са Танка, Таничка, Тане.
• Мъжки аналог: Мъжкият вариант на името е Тане или Таньо (съкратено от Атанас или Стоян).