Сабина-парашкева

Името Сабина-Парашкева е съставно (двойно) име, което обединява два коренно различни етимологични източника – латински и гръцки.

• Сабина: Има латински произход (Sabina) и води началото си от Древен Рим. То е етноним, означаващ „жена от племето на сабините“ (сабинянка) – древен италийски народ, живял в централните Апенини.
• Парашкева: Има гръцки произход (Paraskevi) и буквално означава „подготовка“ или „петък“ (денят за подготовка преди събота). То е тясно свързано с християнската традиция.

Съчетанието на тези две имена в едно (с тире) е по-късна, модерна традиция в България, често използвана за почитане на двама различни предци или за комбиниране на модерно звучене (Сабина) с традиционно (Парашкева).

Значението на двойното име може да се тълкува чрез семантиката на съставните му части:

• Сабина носи смисъла на „сабинянка“, но в преносен смисъл се свързва със сила, устойчивост и красота, предвид легендите за сабинските жени.
• Парашкева символизира „петък“ и религиозната подготовка. В християнския контекст то носи значение на святост и отдаденост на Бога.

Като цяло, името Сабина-Парашкева може да се тълкува поетично като „Силна (като сабинянка) жена, родена в петък“ или „Свята и непоколебима“.

Тъй като „Сабина-Парашкева“ е специфична комбинация, историческите данни се разглеждат поотделно за двата компонента:

• Света Сабина: Римска мъченица от II век (Света Сабина Римска), която е почитана както от Католическата, така и от Православната църква. Известна е базиликата „Санта Сабина“ в Рим.
• Света Петка (Парашкева): Една от най-почитаните светици в България – Света преподобна Парашкева Епиватска (Търновска). Нейните мощи са пренесени в Търново през Второто българско царство, което я прави небесна закрилница на българския народ.

Исторически, двойните имена навлизат в България по-масово едва през втората половина на XX век. Преди това е било по-вероятно човек да има едно кръщелно име.

В България и по света:

• Сабина: Това име е популярно в цяла Европа, особено в Италия, Полша, Чехия и латинска Америка. В България е умерено популярно, възприемано като елегантно и звучно.
• Парашкева: Това е дълбоко традиционно българско име, много популярно в миналото, днес често срещано сред по-възрастното поколение или под формата на производни като Петя и Пенка.
• Сабина-Парашкева: Като точно съчетание с тире, това име е изключително рядко и уникално. Вероятно се носи от единични случаи в страната, което го прави отличително и запомнящо се.

В изкуството и литературата имената присъстват поотделно:

• В изобразителното изкуство: Темата за „Похищението на сабинянките“ е класически сюжет в ренесансовото и бароковото изкуство (скулптури на Джамболоня, картини на Пусен и Рубенс), където името Сабина е косвено увековечено.
• В иконографията: Образът на Света Парашкева (Св. Петка) присъства в хиляди икони и стенописи в българските църкви и манастири, често изобразена с кръст и свитък.
• В литературата: Житието на Света Петка от Патриарх Евтимий е шедьовър на старобългарската литература.

Самото име „Сабина-Парашкева“ звучи ритмично и би било подходящо за героиня в съвременен роман, търсеща връзката между модерния свят и корените си.

Именни дни и празници:

• Носителките на името Сабина могат да празнуват на 27 октомври (Света мъченица Сабина) или на 29 август.
• За името Парашкева основният празник е 14 октомври – Петковден (Света Петка Българска).

Вариации и галени имена:

Често притежателките на това дълго име използват кратки форми в ежедневието като: Саби, Бина, Петя, Поли, Паша или Ева.