Огнемир

Името Огнемир е със старобългарски и славянски произход. То принадлежи към групата на двусъставните имена, които са характерни за ранната българска история.

• Първата съставка произлиза от съществителното „огън“.
• Втората съставка е „мир“, която в старите езици е имала две значения: „спокойствие“ и „свят/вселена“.

Етимологията предполага връзка с езическите вярвания, където огънят е бил свещена стихия.

Значението на Огнемир може да се тълкува в няколко посоки, обединяващи стихията и хармонията:

• „Огнен мир“ – човек, който носи мир, но притежава огнен темперамент.
• „Този, който носи светлина на света“ – метафорично значение на огъня като просвещение.
• „Пазител на огъня“ – символ на домашното огнище и живота.

Името Огнемир е древно и се среща в историческите регистри още от периода на Първото и Второто българско царство, макар и да не е било толкова масово, колкото владетелските имена.

В миналото се е давало като заклинание – детето да бъде здраво и жизнено като огъня, но и да живее в мир с околните. Няма конкретен исторически владетел с това име, което го прави по-скоро народно и болярско име, отколкото династично.

Към днешна дата популярността на името е следната:

• В България: Името се смята за рядко и екзотично. Въпреки това, с възраждането на интереса към прабългарските и славянските корени, Огнемир се среща сред новородените, чиито родители търсят уникално и силно звучащо име.
• По света: Името е почти непознато извън славянските народи. Може да се срещне рядко в Сърбия или Русия под подобни форми.

Поради своята звучност, името Огнемир е подходящо за художествена литература, въпреки че не присъства ярко в класическата българска поезия.

То често се използва от съвременни автори на:

• Исторически романи;
• Фентъзи книги, базирани на българския фолклор;
• Приказки, където героят е олицетворение на смелостта и справедливостта.

Допълнителна информация:

• Имен ден: Носещите името Огнемир нямат фиксирана дата в църковния календар, но по традиция празнуват на Игнажден (20 декември) („Пламенен ден“), на Богоявление или на празниците на Свети Серафим (значещ „огнен“).
• Женска форма: Огнемира (изключително рядко срещано).
• Умалителни: Оги, Огньо, Миро.