Обретим

Името Обретим има старобългарски и славянски произход.

• Етимологията му идва от старинния глагол "обретам", което означава "намирам", "откривам" или "сдобивам се".
• То принадлежи към категорията на старинните защитни (апотропейни) имена в българската традиция.

Буквалното значение на името е "намерен", "открит".

В народните вярвания името носи силен емоционален и магически заряд:

• Защита: В миналото се е давало на дете в семейства, където предходните деца са умирали. Вярвало се е, че ако детето се нарече Обретим (или Найден), смъртта ще го подмине, мислейки го за чуждо, "намерено" дете.
• Дар: Символизира дете, което е "обретено" (получено) с много молитви и надежда.

Обретим е име, дълбоко вкоренено в българския бит от времето на османското владичество и Възраждането.

• Не се среща сред имената на българските владетели, тъй като е характерно за народната, а не за аристократичната традиция.
• Историческите данни го позиционират предимно в западната и централната част на България.

В днешно време името Обретим е изключително рядко и се счита за екзотично или архаично.

• Статистически попада в графата на изчезващите български имена.
• Среща се предимно сред по-възрастното население, като почти не се дава на новородени през XXI век.
• Името е уникално за България и не е популярно в други страни.

Името е увековечено в българската литература чрез творчеството на Асен Разцветников.

• Неговата балада "Обретим" е едно от върховите постижения в поезията му.
• В творбата Обретим е героичен хайдушки образ, символ на непокорство и трагизъм, което придава на името романтичен и легендарен ореол.

Имен ден: Името няма точно фиксиран ден в църковния календар, тъй като не е име на канонизиран светец. Традиционно носещите го могат да празнуват на празници, свързани с намирането на свети мощи или заедно с името Найден.

Вариации: Сродни по значение имена са Найден и Найно.