Назабравка

Името Назабравка (по-често срещано в литературния език като Незабравка) е с изцяло български и славянски произход.

• То произлиза директно от името на нежното синьо цвете незабравка (латинско наименование: Myosotis).
• Етимологията на думата е прозрачна и се състои от отрицателната частица „не“ и корена на глагола „забравям“.
• Смята се за „говорещо име“ (име-пожелание), създадено по време на Българското възраждане, когато навлиза модата на имената на цветя.

Значението на името е дълбоко емоционално и символично:

• Буквалното му послание е „не ме забравяй“ или „помни ме вечно“.
• Символизира истинската любов, верността, предаността и дълготрайната привързаност.
• Носи и значение на скромност и чистота, асоциирани с малките сини цветчета на растението.
• В народните вярвания се смята, че името предпазва човека от това да бъде забравен от близките си и от рода си.

Историческите данни за името са свързани предимно с фолклора и епохата на Възраждането:

• Името започва да се среща по-често през XIX век, когато българите започват да се отдалечават от традиционните гръцки или стриктно църковни имена и търсят връзка с природата и родния език.
• Съществуват множество легенди (както български, така и европейски) за произхода на цветето, свързани с влюбени двойки, които се разделят, а цветето остава като залог за памет.
• Макар формата „Назабравка“ да се среща по-рядко от „Незабравка“, тя фигурира в някои стари регистри и диалектни форми като вариация на основното име.

Към днешна дата името попада в категорията на редките и екзотични имена в България.

• Пикът на популярността му е бил в началото и средата на XX век.
• Днес се среща по-често сред по-възрастното поколение.
• Притежателките на името Назабравка (и Незабравка) празнуват своя имен ден на Цветница (Връбница) – празника на цветята, който е подвижен и се пада една седмица преди Великден.
• В световен мащаб името няма директен аналог като лично име, въпреки че цветето е познато навсякъде (напр. Forget-me-not на английски), което го прави уникално за българската именна традиция.

Името и цветето са силно застъпени в българската лирика и изкуство:

• В народните песни „незабравката“ често се споменава като символ на тъга по любимия, който е заминал на гурбет или война.
• Много български поети от началото на XX век използват образа на незабравката като метафора за сините очи на любимата или за непреходния спомен.
• Цветето присъства и в стихове за деца, възпяващи пролетта и красотата на българската природа.

Допълнителни любопитни факти:

• Мъжки еквивалент: Съществува изключително рядката мъжка форма Незабрав.
• Символика на цветовете: Тъй като цветето е синьо, името се свързва и със спокойствието, хармонията и безкрайността на небето.
• Вариации: Често името се среща в умалителни форми като Зара или Нези в ежедневието.