Мoма

Името Мома има старинен български и славянски произход. То произлиза директно от съществителното нарицателно "мома", което в българския език се използва за обозначаване на девойка или неомъжена млада жена.

Етимологията се корени в старобългарските традиции, където имената често са били буквални описания или пожелания за детето. В този смисъл, името е автохтонно за нашите географски ширини и не е заемка от други езикови групи.

Значението на името е буквално и прозрачно:

• Девойка/Момиче: Символизира младостта, чистотата и непорочността.
• Жизнена сила: Асоциира се с разцвета на женската сила и красота, преди встъпването в брак.

Когато се дава като лично име, то носи посланието детето да порасне здрава и хубава девойка.

В исторически план името Мома (както и производните му Момка, Момица) се е срещало по-често в миналото, предимно през 18-ти и 19-ти век в селските райони на България.

Често се е използвало и като защитно име или галено обръщение, което впоследствие се е превръщало в официално. В регистрите от началото на 20-ти век все още могат да се открият жени с това име, но с модернизацията и навлизането на чуждестранни или християнски канонични имена, употребата му рязко спада.

Днес името Мома се счита за архаично и е изключително рядко срещано като официално собствено име в България. Статистиката сочи следното:

• В съвременните регистри на НСИ името почти отсъства сред новородените.
• Среща се по-често като корен на мъжкото име Момчил, което запазва популярност.
• По света името на практика е непознато, освен в тесните кръгове на славистиката или сред българските диаспори като фамилиарно обръщение.

Макар и рядко като лично име днес, думата и образът на "момата" са фундаментални за българския фолклор и изкуство:

В народните песни: Образът на "малка мома", "мома Яна" или "мома хубавица" присъства в хиляди народни песни. Там тя е идеал за красота, трудолюбие и скромност.

В изобразителното изкуство: Великият художник Владимир Димитров – Майстора посвещава голяма част от творчеството си на българската мома, запечатвайки нейния образ сред природата и плодородието.

Имен ден: Тъй като името Мома не е свързано с конкретен християнски светец, носещите го (или производни като Момка) могат да празнуват на:

• Цветница: Като символ на разцъфването и младостта.
• Еньовден: Празникът на билките и слънцето, традиционно свързан с момите и гаданията за женитба.

Любопитен факт: В някои диалекти "мома" се използва и като уважително обръщение към по-млада жена, независимо от името ѝ.