Лазура

Името Лазура има интересен и древен произход, въпреки че в българската именна традиция навлиза по-късно.

• Етимология: Произлиза от съществителното нарицателно „лазур“. Коренът на думата може да се проследи до персийската дума lāžvard (лазурит – скъпоценен син камък).
• Път на думата: От персийски думата преминава в арабски като lazaward, оттам в средновековния латински като lazur и в европейските езици (италиански azzurro, френски azur), достигайки и до славянските езици.
• Словообразуване: Като лично име е образувано чрез добавяне на окончанието за женски род -а към корена, следвайки модела на други имена, вдъхновени от природата и цветовете.

Името Лазура носи изключително позитивна и ефирна символика:

• Буквално значение: Означава „небесносиня“, „цвят на чистото небе“ или „морска шир“.
• Символика: Свързва се с чистотата, безкрайността, яснотата, мечтите и духовната висота. То олицетворява спокойствието на безоблачното небе и красотата на морето.
• Характер: Често се смята, че носителките на това име са мечтателни, артистични и с мек характер, но същевременно притежават дълбока душевност.

Името няма древна историческа употреба като владетелско или библейско име. То е продукт на по-новото време:

• Възраждане и Модернизъм: Популяризира се в България основно през 20-ти век, когато навлиза модата на „цветните“ и поетични имена, които не са непременно свързани с църковния канон.
• Светски характер: Лазура е типичен пример за светско име, създадено заради благозвучието и красотата на значението си, а не заради историческа личност или светец.

По отношение на разпространението:

• В България: Името се класифицира като рядко до средно разпространено. Не попада в топ 20 на най-популярните имена, което го прави екзотичен и уникален избор за родители, търсещи индивидуалност.
• Регионалност: Среща се малко по-често в морските градове (Бургас, Варна) поради директната асоциация с морето.
• По света: Като собствено име във формата „Лазура“ е специфично предимно за България, макар че аналози като Azur или Azura се срещат в западните култури.

Макар самото лично име Лазура да не е най-честият обект на посвещения, коренът му е основополагащ в българската поезия:

• Символизъм: Думата „лазур“ е ключова за българските символисти (Пейо Яворов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов). Тя е метафора за недостижимия идеал и духовния мир.
• Звучене: Името се смята за изключително поетично и мелодично, което го прави подходящо за литературни героини в романтични произведения.

Допълнителни факти за името:

• Имен ден: Лазура празнува имен ден на Цветница. Тъй като името е свързано с цветовете и природата, празникът на цветята и растенията е приет за ден на празнуване.
• Мъжки еквивалент: Съществува мъжкото име Лазур, което е още по-рядко срещано.
• Топонимия: „Лазур“ е името на един от най-известните квартали в град Бургас, както и на стадион в същия град.