Лазо

Името Лазо традиционно се възприема като умалителна или самостоятелна кратка форма на библейското име Лазар.

• Етимология: Корените му са древноеврейски, произлизащи от името Елеазар (Elʿāzār).
• Път на заемане: Името преминава през гръцкия език (Lazaros) в старобългарския, утвърждавайки се трайно в християнската традиция на Балканите.
• Формиране: В българския език е характерно образуването на гальовни или кратки форми чрез наставката „-о“ (напр. Димитър -> Митко/Мито, Лазар -> Лазо).

Тъй като произлиза директно от Лазар, името Лазо носи дълбоко религиозно послание:

• Буквален превод: Означава „Бог помага“, „Бог е помощник“ или „Божия помощ“ (от иврит: El - Бог + azar - помагам).
• Символика: Името се свързва със здравето, дълголетието и възкресението, препращайки към библейския разказ за възкресението на Лазар от Исус Христос.

Името Лазо е исторически значимо, особено в периода на Българското възраждане и борбите за национално освобождение.

• Географско разпространение: В миналото е било изключително често срещано в региона на Македония и Западна България.
• Исторически личности: Един от най-известните носители на името в историята е Лазар (Лазо) Поптрайков (1878–1903) – виден български революционер, поет и костурски войвода на ВМОРО.
• Социален статус: Името често се е носело от народни будители, учители и четници, превръщайки се в символ на мъжество и патриотизъм в югозападните български земи.

Разпространението на името се променя с времето:

• В миналото: В края на XIX и началото на XX век Лазо е било сред най-популярните имена в селските райони на България.
• Днес: В съвременна България името се среща по-рядко като официално записано в акта за раждане, като родителите предпочитат пълната форма „Лазар“. Въпреки това, то остава популярно като обръщение в семейството и приятелския кръг.
• В чужбина: Името е популярно и в Република Северна Македония, както и сред българската диаспора в Северна Америка.

Името Лазо е дълбоко залегнало в българския фолклор и изкуство.

• Народни песни: Името присъства в множество народни песни, особено от македонската фолклорна област. Известен мотив е песента „Лажи, Лазо, лажи, вере“, която е популярна в различни вариации на Балканите.
• Литература: В българската класическа литература „дядо Лазо“ или „чичо Лазо“ често се използва като събирателен образ на добрия, мъдър и трудолюбив селянин.
• Поемата за Лазо: Образът на революционера Лазо Поптрайков е възпят в поемата „Локвата и Виняри“ на Лазар Поптрайков (написана от самия него), която е ценен исторически и литературен документ.

Допълнителна информация и любопитни факти:

• Имен ден: Носещите името Лазо празнуват на Лазаровден (Лазарова събота). Това е подвижен празник, който се пада винаги в съботата преди Цветница (Връбница) и една седмица преди Великден.
• Женски аналози: Лазарина, Лазара.
• Сродни имена: Лазар, Лальо, Лако, Лазко.
• Топоними: Съществуват местности и родови имена (фамилия Лазови), произлизащи от това лично име.