Ладунка

Името Ладунка е производна, умалителна или гальовна форма на името Лада.

• Славянски корен: Произходът е безспорно славянски, свързан с древната славянска богиня на любовта, красотата, брака и пролетното плодородие – Лада.
• Морфология: Наставката „-унка“ е характерна за българската именна традиция (аналогично на Цветунка, Петунка), като придава емоционален заряд на близост и мило отношение към носителя.

Значението на името Ладунка се тълкува чрез корена „лад“:

• „Хармония и мир“: Думата „лад“ в старобългарския и други славянски езици означава ред, разбирателство и хармония (оттам и изразът „да се спогаждат, да живеят в лад“).
• „Любима“ или „Съпруга“: В старите песни обръщението „ладо“ се е използвало за любим човек или съпруг/съпруга.
• Следователно Ладунка може да се преведе като „любимата“, „милата“ или „тази, която носи хармония“.

Ладунка е име с дълбоки традиции в българския бит, макар и да липсва в официалните владетелски хроники.

• Етнография: Името е тясно свързано с обичая Ладуване (пеене на пръстени), който се извършва срещу Васильовден (Нова година) или на Гергьовден. В този ритуал момите гадаят за женитба, като се обръщат към Лада.
• Разпространение: Исторически името е било широко разпространено в българските села през XIX и първата половина на XX век, като част от запазването на славянската идентичност.

Популярността на името варира през годините:

• В миналото: Много популярно в патриархалното българско село до средата на миналия век.
• Днес: В съвременна България името Ладунка се среща рядко и се възприема като архаично или „бабешко“ име. По-често се използва основната форма Лада, която звучи по-модерно.
• По света: Името е уникално за българския и донякъде македонския регион и не е познато в неславянския свят.

Името присъства осезаемо в българския фолклор и класическа литература:

• Народно творчество: Ладунка (или Лада) е централен образ в обредните песни за Ладуване: „Ой Ладо, Ладо, момиче младо...“.
• Литература: Използва се от класически български автори като Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков при описване на битови сцени, за да се подчертае народният характер, чистотата и скромността на героинята.
• Символика: В изкуството името често символизира връзката с природата и старите традиции.

Допълнителна информация:

• Имен ден: Носителките на името Ладунка нямат фиксиран църковен празник, тъй като името е с езически произход. Често празнуват на Еньовден (24 юни), на деня на Св. мъченица Ладка (ако се приеме такава аналогия) или на 22 септември (ден на славянската богиня Лада в някои неоезически календари).
• Умалителни: Лада, Ладка, Дуни, Дуня.
• Характер: Според народните вярвания, жените с това име са грижовни стопанки, създаващи уют и разбирателство в дома.