Костадин

Името Костадин е чисто българска и южнославянска адаптация на класическото име Константин.

Етимологичният му корен идва от латинското родово име Constantinus, което е производно на constans. Трансформацията от Константин към Костадин е настъпила в следствие на езикови процеси в българския език (премахване на носовката 'н' пред 'с' и промяна на звученето), което прави името уникално за нашия регион.

Значението на името Костадин е пряко свързано с латинския корен constans. То се превежда като:

• Постоянен
• Твърд
• Устойчив
• Непреходен

Символиката на името предполага човек със силен характер, воля и лоялност към принципите си.

Името навлиза масово в употреба след приемането на християнството, почитайки Император Константин Велики, който легализира вярата.

В българската история името Костадин (и съкратеното Коста) се носи от множество значими фигури:

• Коста Паница – български офицер и деец на Съединението.
• Костадин (Кольо) Мулетаров – деец на ВМОРО.
• Множество възрожденци, хайдути и строители на съвременна България.

В България името Костадин е традиционно и широко разпространено, макар в последните десетилетия да отстъпва леко на първообраза си Константин.

Името е особено популярно в:

• Югозападна България (Пиринския край).
• Родопския регион.

По света тази конкретна форма (Костадин) се среща почти изключително само сред българските общности и в Северна Македония, докато формата Константин е международна.

Костадин е често срещано име в българския фолклор и народните песни.

В народното творчество често се пее за:

• "Костадин войвода"
• "Батко Костадин"

Името носи заряд на народен закрилник или на лирически герой, свързан със семейството и рода. В литературата често се използва за персонажи, които олицетворяват традиционния български бит и душевност.

Имен ден: Костадин празнува на 21 май – денят на Св. св. Константин и Елена.

Женски еквивалент: Костадина.

Често срещани умалителни имена и прозвища:

• Коста
• Коце
• Динко
• Дине
• Костак