Йована

Името Йована има древни корени и произлиза от еврейския език.

То е женска форма на името Йован (архаична и диалектна форма на Иван), което идва от еврейското Йоханан (Yehohanan).

Пътят на името минава през гръцкия език (Ioannes) и старобългарския, като се утвърждава трайно в славянската култура.

Основното значение на името Йована се превежда като „Бог е милостив“ или „Божия благодат“.

Тълкува се по следния начин:

• „Йо“ (Яхве) — Бог;
• „Хан“ — милост, благодат.

Носителките на това име се възприемат като дар от съдбата и символ на божествена закрила.

Името навлиза масово на Балканите с приемането на християнството през IX век.

В исторически план то е тясно свързано с почитта към Свети Йоан Кръстител.

В българските исторически извори и църковни регистри името Йована се среща често през епохата на Възраждането, особено в западните български краища и Македония, където фонетичната форма с „Й“ (Йован/Йована) се е запазила по-устойчиво от формата „И“ (Иван/Ивана).

В съвременна България името Йована се среща, макар да отстъпва по честота на формите Йоана, Ивана и Ивайла.

В световен мащаб и особено на Балканите:

• Изключително популярно е в Сърбия, Северна Македония и Черна гора.
• В западните култури негови еквиваленти са Joanna, Giovanna (Италия) и Jane.

През последните години се наблюдава завръщане към старите български имена, което повишава популярността на Йована сред новородените.

Името Йована заема специално място в балканския фолклор и музика.

Най-яркият пример е емблематичната народна песен „Йовано, Йованке“.

В нея името е символ на:

• Недостижимата красота;
• Младостта и очарованието;
• Любовната мъка на лирическия герой.

Тази песен е част от културното наследство както на България, така и на Република Северна Македония.

Имен ден: Йована празнува на Ивановден (7 януари), деня на Св. Йоан Кръстител.

Умалителни форми: Йова, Йовка, Йове, Ваня.

Характер: Смята се, че жените с това име са силни, принципни и грижовни, носещи лидерски качества.