Запрянка

Името Запрянка е женска форма на мъжкото име Запрян. То има изцяло български произход и славянски корени.

Етимологията му произлиза директно от глагола „запирам“ (спирам, преустановявам, преграждам). Името принадлежи към групата на така наречените „защитни“ или „заклинателни“ имена, които са били създавани с конкретна магическа цел в миналото.

Значението на името е дълбоко свързано с народните поверия и борбата за оцеляване в миналото. То носи следната символика:

• Да спре смъртта: Най-често името се давало в семейства, където предходните деца са умирали рано. Вярвало се е, че като кръстят детето Запрян или Запрянка, ще „запрат“ (спрат) мора и смъртта, и това дете ще остане живо.
• Да спре раждаемостта: В по-редки случаи, ако в семейството е имало твърде много деца и родителите са изнемогвали, са кръщавали последното дете така с надеждата да „спрат“ по-нататъшното раждане на деца.

Исторически името е характерно за региона на Тракия и Родопите. То е свидетелство за високата детска смъртност в миналите векове и силната вяра на българите в силата на словото и имената като магически щит.

В църковния календар няма светица с името Запрянка. Въпреки това, носителите на това име традиционно празнуват имен ден на 12 декември – Свети Спиридон. Тази връзка е на базата на народна етимология, свързваща името „Спиридон“ с глагола „спирам“ (както и „Запрян/ка“), макар църковният произход на светеца да е гръцки (от „spiris“ – кошница).

В днешно време името Запрянка се счита за старинно и се среща все по-рядко сред новородените.

• Географско разпространение: Името е най-популярно в Южна България – областите Пловдив, Хасково, Пазарджик и Стара Загора.
• Тенденция: Спада към групата на изчезващите традиционни имена, като днес родителите често предпочитат по-модернизирани кратки форми (напр. Зара) или съвсем различни имена.
• В чужбина: Името е уникално за България и не се среща в други култури, освен сред българската емиграция.

Името Запрянка, бидейки народно и свързано със селския бит, се среща предимно във фолклорното творчество и етнографската литература, а не във „високата“ класическа поезия.

В изкуството то често се използва от писатели белетристи, описващи живота в Тракия (като Николай Хайтов или Чудомир), за да придадат автентичност на женските персонажи – трудолюбиви, скромни и свързани със земята българки.

Имен ден: 12 декември (Свети Спиридон).

Мъжки аналог: Запрян.

Галени форми и производни: Зара, Прянка, Запка, Заче.

В нумерологията името се свързва с устойчивост и заземяване, което отговаря на неговия корен „да спреш/да задържиш“.