Занко

Името Занко е старо българско име с няколко възможни линии на произход:

• Най-често се разглежда като умалителна или съкратена форма на по-дълги имена като Александър (чрез Сандо -> Зандо -> Занко) или Захари.
• Според някои етимологични изследвания, то може да е производно на името Цанко (с озвучаване на началната съгласна 'ц' в 'з'), което от своя страна идва от Стефан или Александър.
• В някои региони се свързва с корена „знам“ или „знаен“, но това е по-скоро народна етимология.

Значението на името Занко се тълкува спрямо името-первоизточник:

• Ако се приеме за производно на Александър, то носи значението на „защитник на мъжете“ или „победител“.
• Ако е производно на Захари, означава „Бог си спомни“.
• В самостоятелен контекст, окончанието -ко му придава умалителен, гальовен и близък характер.

Името Занко се среща в българските регистри и летописи предимно от периода на Възраждането (18-19 век).

Исторически данни сочат, че е било разпространено в:

• Западна България;
• Тракийската низина;
• Някои части на Македония.

То е типичен представител на народната традиция да се създават кратки, благозвучни форми на сложни църковни или гръцки имена.

Към днешна дата името Занко се класифицира като:

• Рядко срещано (архаично) име.
• По-популярно сред по-възрастното население.

В съвременната статистика на НСИ името не попада в топ 100 на новородените, като родителите предпочитат пълните форми (Александър, Захари) или по-модерни имена. Въпреки това, фамилното име Занков е сравнително разпространено, което свидетелства за популярността на личното име в миналото.

Името Занко не е широко застъпено във висшата класическата литература, но присъства в:

• Народния фолклор: Среща се в битови разкази и местни предания.
• Хумористични творби: Поради звучността си, понякога се използва в епиграми или фейлетони за описване на народен тип човек – обикновен, но хитроумен.

Имен ден:

• Тъй като няма канонизиран светец с името Занко, носещите това име обикновено празнуват на 30 август (Александровден) или на датата на светеца на името, от което се счита, че произлиза в конкретния род.

Вариации на името: Зан, Занчо, Зане.