Занго

Занго е изключително рядко и нестандартно за съвременната българска именна традиция име. Неговият произход е неясен и може да се разглежда в няколко насоки:

• Фонетична вариация на Занко: Най-вероятната хипотеза е, че „Занго“ е диалектна или видоизменена форма на името Занко. Занко от своя страна често е умалителна форма на имена като Александър (през Сандо -> Занко) или Лозан. Преходът от звучното „к“ към „г“ (Занко -> Занго) е възможен в определени говори.
• Прозвищно име: Възможно е да произлиза от прякор (прозвище), свързан с конкретна черта на човека, или от остаряла/диалектна дума, която вече не е в широка употреба.
• Ромски произход: В някои региони името се среща сред ромското население, където именната система често заема или адаптира звученето на стари български или чужди имена.

Тъй като името Занго не е канонично, то няма еднозначно и общоприето тълкуване. Значението му може да се изведе само косвено:

• Ако се приеме връзката с името Александър (през Занко), то носи скритото значение на „защитник на мъжете“ (от старогръцки).
• Ако се свърже с корен, подобен на „звън“ или „зан“ (в диалекти), може да носи смисъл на нещо звучно, но това е само хипотеза.
• В много случаи при подобни редки имена, значението се губи във времето и остава само като родова памет.

Името Занго не се среща сред имената на български владетели, възрожденци или известни исторически личности. То има по-скоро битов и локален характер.

Историческите следи за това име се откриват основно чрез производните фамилни имена. В България се среща фамилията Зангов (и Зангова), което е категорично доказателство, че в миналото е съществувал мъж с лично име Занго, който е дал началото на рода. Вероятно името е било по-често срещано през 18-ти и 19-ти век в конкретни селски райони, преди да отстъпи място на по-стандартни християнски имена.

Към днешна дата името Занго е изключително екзотично и непопулярно в България.

• В съвременните регистри на НСИ името почти отсъства или се среща в единични бройки (под 5 души в цялата страна).
• То се възприема като архаично или странно звучащо за модерното ухо.
• Среща се по-често като корен на фамилия (Зангов), отколкото като собствено име на новородени.

Поради своята рядкост, името Занго не присъства в класическата българска литература, поезия или изобразително изкуство.

Няма известни стихотворения, песни или романи, в които главният герой да носи това име. То би могло да се срещне единствено в много специфичен локален фолклор или в хумористични разкази, където авторът търси нарочно по-грубовато или нестандартно звучене за персонажа.

Допълнителни факти:

• Имен ден: Името Занго няма официален църковен имен ден. Ако се приеме връзката с Александър, носителите биха могли да празнуват на 30 август (Св. Александър), но това не е установена традиция.
• Звучене: Името притежава твърдо и запомнящо се звучене заради струпването на съгласните „н“ и „г“, което го прави подходящо за артистичен псевдоним, въпреки че рядко се използва като такъв.